Няма път за ада

Не се събуждаш вече сам,
не сънуваш вече кръв и зверове.
Не се събуждаш никак, няма страхове,
няма в сънищата плам.

Може би ще търсиш дълго път
към миналото и към старите неща,
към цветя с бодли и към вековен дъб
и към сребърна луна в нощта.

Може би ще се откажеш,
потънал в дълбините на тъмата
и нервен паяка ще чуеш,
паяжина шие по стената.