Искам да напиша стихотворение,
но не знам как да започна.
Исках да бъде посвещение,
но не знам кой го заслужава.
По есенните улици прегръщам
тъгата и вятърът плаче с мен,
усещам как се връщам
към някой вече минал ден.
Да, и се чудя как да го напиша,
за да ти хареса.
Когато сърцето ми отново диша,
ще има смисъл.
Кога?


1 Comments:
Един познат мъдрец ми каза с усмивка, че само онзи, който не е пожелал, не се е превърнал в песен... :)
Post a Comment
<< Home