Искам да напиша стихотворение,
но не знам как да започна.
Исках да бъде посвещение,
но не знам кой го заслужава.
По есенните улици прегръщам
тъгата и вятърът плаче с мен,
усещам как се връщам
към някой вече минал ден.
Да, и се чудя как да го напиша,
за да ти хареса.
Когато сърцето ми отново диша,
ще има смисъл.

Кога?

Няма път за ада

Не се събуждаш вече сам,
не сънуваш вече кръв и зверове.
Не се събуждаш никак, няма страхове,
няма в сънищата плам.

Може би ще търсиш дълго път
към миналото и към старите неща,
към цветя с бодли и към вековен дъб
и към сребърна луна в нощта.

Може би ще се откажеш,
потънал в дълбините на тъмата
и нервен паяка ще чуеш,
паяжина шие по стената.